Абонамент за свежи идеи за дома и градината

Повече цвят и пъстрота в двора с помощта на кората и клонките

Дом и градина; април 27, 2015 – 8:27 pm - Категория: Градина

Дървесната и храстовата растителност в градината влияе не само с цветната и листната си маса, но и с баграта на кората и клонките, която е специфична за отделните видове. Обикновено, покрити от короната, тези растителни части не се забелязват особено, но тяхната роля става най-осезаема в периода на листопада и през зимата, когато дворната площ започва постепенно да загубва своята красота. Ако искате градината ви да бъде атрактивна дори по това време, освен на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета и храсти, можете да заложите и на листопадните индивиди, чиито цветни кора и клонки ще могат да се изявят именно в този момент, внасяйки повече багри в сивотата на сезона.

Повече цвят и пъстрота в двора с помощта на кората и клонките

От дървесните видове с най-светла кора е добре познатата ни бяла бреза (Betula alba). Нейната снежнобяла кора, набраздена с черни напречни ивици, е силно декоративна и се използва обикновено като акцент върху по-тъмен фон. Достига височина до около 30 м. Брезата не е много взискателна, но за да се развива правилно, са й необходими чист и влажен въздух и пълна осветеност на короната. Освен кората, нейни много ценни качества са бързият й растеж и златистата багра на листата през есента.

Бяла бреза (Betula alba)

Бяла бреза (Betula alba)

От същия род изключително красива със своята яркочервена кора е китайската червена бреза (Betula albosinensis), която за съжаление не е навлязла още у нас.

Червена бреза (Betula albosinensis)

Червена бреза (Betula albosinensis)

С красива светлокафява и силно напукана в по-стара възраст кора е гинкото (Ginkgo biloba). Поради големите размери на дървото е добре то също да служи като акцент. Вирее добре в градски условия, като изисква свежи почви, богати на калций. Когато избирате гинко за зелената площ и особено в по-представителните части, по-добре засадете мъжки екземпляр, тъй като женските индивиди образуват семена със семенна обвивка, издаваща силна и неприятна миризма.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинко (Ginkgo biloba)

От върбите с много светла жълтеникава и мрежовидно напукана кора е козята върба, наричана още ива (Salix caprea). Нейната височина от 10 м я прави предпочитана за по-малките дворни пространства. Декоративни са и ресите при мъжките индивиди, които рано напролет се появяват с яркожълтата си багра. Засега ивата се използва рядко, но би трябвало да навлезе по-осезаемо с присъствието си в озеленяването, тъй като всичко, от което има нужда, е повече влага. Иначе е студоустойчива и бързорастяща.

Козя върба (Salix caprea)

Козя върба (Salix caprea)

Буковете (Fagus sp.) са известни със своята гладка сива кора, която рязко изпъква на фона на други дървета с по-тъмна кора и корона. В озеленяването е хубаво букът да се използва не единично, а на групи, за да въздейства по-силно. Като солитери могат да се засаждат декоративните форми, от които, ако се направи присадка, се получават интересни ниски екземпляри с различна форма и големина на короната. Букът е бавнорастящ и е силно сенкоиздръжлив. Предпочита плодородните и свежи почви и високата въздушна влажност.

Бук (Fagus sp.)

Бук (Fagus sp.)

Тъмносивата кора е присъща на ясените (Fraxinus sp.), като при повечето видове е напукана, а е гладка само при мъждряна (Fraxinus ornus). Видовете ясен също се предпочитат за засаждане в групи, където ефектът им е по-силен.

Мъждрян (Fraxinus ornus)

Мъждрян (Fraxinus ornus)

Кленовете също имат интересен представител с много ярки кораловочервени клонки – японският коралов клен (Acer palmatum ‘Sango Kaku’), който е форма на палмоволистния клен и за съжаление не се среща често. Той предпочита яркото слънце, добре дренираната и богата почва. Понася добре засушаванията.

Японски коралов клен (Acer palmatum ‘Sango Kaku’)

Японски коралов клен (Acer palmatum ‘Sango Kaku’)

От плодните дръвчета много интересна тъмночервеникава и гладка кора притежава черешата (Cerasus avium). Тя е вид, който се отглежда широко поради факта, че не е взискателна към условията си на отглеждане и издържа на утежнените градски условия. Красивата кора в комбинация с тъмните и вкусни плодове представлява изкушаваща гледка в началото на лятото.

Череша (Cerasus avium)

Череша (Cerasus avium)

Няма начин, когато се разхождате из парка, да не ви направи впечатление кората на чинара/платана (Platanus sp.). Тя сякаш наподобява изсветляла маскировъчна войнишка дреха – цялата е изпъстрена с бледи сиви, зелени и кафяви петна. В комбинация с нея са интересните топчести съплодия и едрите зелени листа, които не се обагрят наесен. Вирее добре в градска среда, като предпочита влажните и плодородни почви. Въздейства много добре и на групи, и като солитер.

Чинар (Platanus sp.)

Чинар (Platanus sp.)

Много тъмносива до напълно черна кора разкрасява стъблото на черния орех (Juglans nigra), което изпъква най-добре наесен, когато върху него се разлее златистожълтата багра на огрените от слънцето листа. Тогава ефектът е поразителен. Това дърво обаче е взискателно към почвата – тя трябва да бъде влажна, хранителна и дълбока. Издържа на студените зими и на градския въздух.

Черен орех (Juglans nigra)

Черен орех (Juglans nigra)

От иглолистните дървесни представители с най-разкошно обагрена кора е гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum). Цветът й е ярко червеникавокафяв и се откроява добре върху околния пейзаж. Секвоята е много специфично дърво. За отглеждането й е нужно голямо пространство, където да има възможност тя да достигне пълните си размери – 90-100 м. Веднъж прихванала се обаче, тя ще остане с векове на мястото, на което е засадена, тъй като живее над 3000 години.

Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum)

Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum)

Светлокафява и декоративна е кората на блатния кипарис (Taxodium distichum), за който най-добрата среда за отглеждане са влажните местообитания с богата почва.

Блатен кипарис (Taxodium distichum)

Блатен кипарис (Taxodium distichum)

За по-просторните дворни пространства, принадлежащи повече към планинския климат, червената багра може да се подсигури от красивите и лесни за отглеждане бели борове (Pinus silvestris) и алепски борове (Pinus halepensis), като първият вид предпочита по-свеж климат, а вторият е по-топлолюбив и е подходящ за средиземноморския климат в по-топлите части на страната.

Алепски борове (Pinus halepensis)

Алепски борове (Pinus halepensis)

Освен дърветата, някои храсти също имат по-специфично обагряне на клонките, което ги прави подходящи за засаждане в групи с други по-обикновени листопадни или вечнозелени храсти или дървета. Композицията от подобни растителни групи е много впечатляваща.

Младите клонки при ракитата (червена върба) (Salix purpurea) са много атрактивни със своята пурпурна багра. Този вид върба достига едва 5-6 м височина и е чудесен за отглеждане в по-малки дворове и градини. Зимно време клончетата й изпъкват върху белотата на снежния фон. Ракитата се използва в групи или единично, като има много добро укрепващо действие на ерозионни терени.

Ракита (червена върба) (Salix purpurea)

Ракита (червена върба) (Salix purpurea)

В силно, заслепяващо жълто греят клонките на Salix x ‘Flame’. Тази хибридно създадена върба е висока до 4 м и при нея освен жълти, клонките могат да бъдат и наситено червени. Ефектът на тази върба, поставена в близост до тъмнозелен или сребрист смърч или друго вечнозелено дърво, е неповторим.

Хибридно създадена върба Salix x ‘Flame’

Хибридно създадена върба Salix x ‘Flame’

Нито едни клонки обаче не могат да се мерят с яркообагрените в червено клончета на сибирския бял дрян (Cornus alba). Той е най-предпочитан от повечето видове за декорация през зимния сезон. Висок е до 3 м и вирее еднакво добре на слънце и на полусянка. Студоустойчив е. Предпочита влажни почви. Декоративните форми на сибирския бял дрян са с още по-изявени качества от изходния вид. С карминени на цвят есенни листа, с бял кант, е формата ‘Argenteomarginata’. Отново с бял ръб и по-дребни са листата на ‘Sibirica variegata’, а при дребната форма ‘Sibirica’ клонките са тънки и с много наситен червен цвят.

Сибирски бял дрян (Cornus alba)

Сибирски бял дрян (Cornus alba)

Формата на японската керия Kerria japonica ‘Kin Kan’ не може да остане незабелязана през зимата благодарение на своите весели жълти клонки. Изходният вид е със свежозелени стъбла. Керията не е взискателна. Вирее на слънце и на полусянка, но най-добре цъфти и се развива на ярко слънце.

Японска керия (Kerria japonica)

Японска керия (Kerria japonica)

Зелени са и стъблата на жасмина (Jasminum sp.), а ранният жасмин, наричан още зимен (J. nudiflorum), освен с красиви клонки, по средата на зимата ще ви зарадва и с единично разположени жълти цветчета.

Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum)

Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum)

Невероятно е, когато сред отрупаните със сняг вечнозелени храсти се откроява червеният цвят на клонките на върбата или жълтите разперени клончета на дряна. Снежната кора на брезата може да се слее с белия сняг или да изпъква на фона на тъмнозелените иглолистни. Съчетанието й с растяща наблизо череша или дрян би направило екстериорното пространство по-различно и необикновено, предлагащо неповторими усещания във всеки сезон. Няма нищо по-красиво от едно добре оформено кътче, доставящо радост през всички сезони с динамиката на смяната на багрите. Дори едно или две такива растения са достатъчни, за да внесат необходимото настроение.

Автор: Русана Цветанова, ЛТУ, София

Литература:
Вакарелов, И. Декоративна дендрология. Земиздат. София, 1991
Интернет




Вашият отговор по темата:

Current month ye@r day *

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Категория: Градина | Няма коментари »

Ако тази статия ви харесва, гласувайте за нея: